врачуване

Речник на българския език

врачуване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вра-чу-ва-не
членувано вра-чу-ва-не-то
мн.ч. вра-чу-ва-ния
членувано вра-чу-ва-ни-я-та