уверение

Речник на българския език

уверѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. уверѐния, ср.
1. Увещание, убеждаване. Не вярвам в твоите уверения. Дадох му уверение, че ще бъда точен.
2. Документ, удостоверение, издаден от административна служба. Уверение за завършено образование.

Грешни изписвания (3)

  • оверение
  • овирение
  • увирение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уве-ре-ние
членувано уве-ре-ни-е-то
мн.ч. уве-ре-ния
членувано уве-ре-ни-я-та