депозит

Речник на българския език

депо̀зит съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. депо̀зити, (два) депо̀зита, м.
1. Пари или ценни книжа, внесени в банка, за които се получава лихва.
2. Сума, която се внася като гаранция за изпълнение на някакви задължения или като залог срещу нает за временно ползване предмет.
прил. депо̀зитен, депо̀зитна, депо̀зитно, мн. депо̀зитни. Депозитна вноска.

Грешни изписвания (3)

  • депозет
  • дипозет
  • дипозит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-по-зит
непълен член де-по-зи-та
пълен член де-по-зи-тът
мн.ч. де-по-зи-ти
членувано де-по-зи-ти-те
бройна форма де-по-зи-та
звателна форма