откуп

Речник на българския език

о̀ткуп съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. о̀ткупи, (два) о̀ткупа, м.
1. Откупване.
2. Пари или ценности, определени за равностойни на нещо. Искат откуп за отвлечени хора. Давам откуп за дял от наследство.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • откоп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-куп
непълен член от-ку-па
пълен член от-ку-път
мн.ч. от-ку-пи
членувано от-ку-пи-те
бройна форма от-ку-па
звателна форма