показа̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31)
Значение
показа̀телят, показа̀теля, мн. показа̀тели, (два) показа̀теля, м.
1. Това, по което може да се съди за развитието, състоянието или хода на нещо. Показател за добра работа.
2. Спец. В математиката — числото, което означава степен.
1. Това, по което може да се съди за развитието, състоянието или хода на нещо. Показател за добра работа.
2. Спец. В математиката — числото, което означава степен.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- показатил
- покъзател
- покъзатил
- пуказател
- пуказатил
- пукъзател
- пукъзатил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | по-ка-за-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | по-ка-за-те-ля | |
| пълен член | по-ка-за-те-лят | |
| мн.ч. | по-ка-за-те-ли | |
| членувано | по-ка-за-те-ли-те | |
| бройна форма | по-ка-за-те-ля | |
| звателна форма | — | |