индика̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. индика̀ции, ж.
1. Показател. Повишаването на температурата е индикация за влошаване на състоянието.
2. Обикн. мн. Указания за действието на лекарство; предписания.
1. Показател. Повишаването на температурата е индикация за влошаване на състоянието.
2. Обикн. мн. Указания за действието на лекарство; предписания.
Грешни изписвания (11)
- индекацеа
- индекацеъ
- индекацея
- индекациа
- индекациъ
- индекация
- индикацеа
- индикацеъ
- индикацея
- индикациа
- индикациъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ин-ди-ка-ция | |
|---|---|---|
| членувано | ин-ди-ка-ци-я-та | |
| мн.ч. | ин-ди-ка-ции | |
| членувано | ин-ди-ка-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |