първопричина

Речник на българския език

първопричѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Основна, най-важна причина.

Грешни изписвания (15)

  • парвопречина
  • парвопречинъ
  • парвопричина
  • парвопричинъ
  • парвупречина
  • парвупречинъ
  • парвупричина
  • парвупричинъ
  • първопречина
  • първопречинъ
  • първопричинъ
  • първупречина
  • първупречинъ
  • първупричина
  • първупричинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пър-воп-ри-чи-на
членувано пър-воп-ри-чи-на-та
мн.ч. пър-воп-ри-чи-ни
членувано пър-воп-ри-чи-ни-те
звателна форма