вина

Речник на българския език

1. вина̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. винѝ, ж.
1. Простъпка, провинение. Имаш голяма вина.
2. Отговорност за станала щета. Кой ще поеме вината за загубите?
3. Причина с лоши, неблагоприятни последици. Разбрах, че цялата вина е в мене.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • вена
  • венъ
  • винъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ви-на
членувано ви-на-та
мн.ч. ви-ни
членувано ви-ни-те
звателна форма —

2. вина — мн. ч.

вина е производна форма на вино (мн. ч.).

Връзки