вино

Речник на българския език

вѝно — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. вина̀, ср.
1. Само ед. Алкохолна напитка от ферментирал гроздов сок. Бяло вино. Червено вино. Сухо вино. Сладко вино.
2. Вид, марка, порция от тая напитка. Какви вина произвеждате? Да изпием по едно вино!
същ. умал. вѝнце, ср.
прил. вѝнен, вѝнена, вѝнено, мн. вѝнени. Винено производство. Винен оцет. Винени складове.

Грешни изписвания (1)

  • вину

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ви-но
членувано ви-но-то
мн.ч. ви-на
членувано ви-на-та

Връзки