винен

Речник на българския език

1. вѝнен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. вѝно

Грешни изписвания (1)

  • винин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ви-нен
непълен член ви-не-ния
пълен член ви-не-ни-ят
ж. р. ви-не-на
членувано ви-не-на-та
ср. р. ви-не-но
членувано ви-не-но-то
мн. ч. ви-не-ни
членувано ви-не-ни-те

2. винен — мин. страд. прич. м. р.

винен е производна форма на виня (мин. страд. прич. м. р.).