простъпка

Речник на българския език

простъ̀пка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. простъпки, ж. Лоша постъпка; провинение.

Грешни изписвания (3)

  • простъпкъ
  • прустъпка
  • прустъпкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прос-тъп-ка
членувано прос-тъп-ка-та
мн.ч. прос-тъп-ки
членувано прос-тъп-ки-те
звателна форма