закононарушение

Речник на българския език

закононарушѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. закононарушѐния, ср. Нарушаване на законите (в 1 знач.).

Грешни изписвания (31)

  • закононарошение
  • закононърошение
  • закононърушение
  • законунарошение
  • законунарушение
  • законунърошение
  • законунърушение
  • закунонарошение
  • закунонарушение
  • закунонърошение
  • закунонърушение
  • закунунарошение
  • закунунарушение
  • закунунърошение
  • закунунърушение
  • зъкононарошение
  • зъкононарушение
  • зъкононърошение
  • зъкононърушение
  • зъконунарошение
  • зъконунарушение
  • зъконунърошение
  • зъконунърушение
  • зъкунонарошение
  • зъкунонарушение
  • зъкунонърошение
  • зъкунонърушение
  • зъкунунарошение
  • зъкунунарушение
  • зъкунунърошение
  • зъкунунърушение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ко-но-на-ру-ше-ние
членувано за-ко-но-на-ру-ше-ни-е-то
мн.ч. за-ко-но-на-ру-ше-ния
членувано за-ко-но-на-ру-ше-ни-я-та