провинение

Речник на българския език

провинѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. провинения, ср. Нарушение на някакво правило, закон; вина, простъпка, грешка.

Грешни изписвания (3)

  • провенение
  • прувенение
  • прувинение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ви-не-ние
членувано про-ви-не-ни-е-то
мн.ч. про-ви-не-ния
членувано про-ви-не-ни-я-та