ложе

Речник на българския език

ло̀же съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Остар. Легло.
2. Прен. Русло, корито на река.
Брачно ложе. — Брачно легло, постеля.
Прокрустово ложе. — Мярка, към която нещо се привежда насилствено.

Грешни изписвания (1)

  • ложи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ло-же
членувано ло-же-то
мн.ч. ло-же-та
членувано ло-же-та-та