канава

Речник на българския език

канава̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Мрежеста памучна или ленена тъкан, която се поставя върху плата при бродиране.
2. Прен. Опорни точки в развитието на сюжет в художествено произведение. Перипетиите в живота ѝ съставляват канавата на романа.

Грешни изписвания (7)

  • канавъ
  • канъва
  • канъвъ
  • кънава
  • кънавъ
  • кънъва
  • кънъвъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-на-ва
членувано ка-на-ва-та
мн.ч. ка-на-ви
членувано ка-на-ви-те
звателна форма