подножие

Речник на българския език

подно̀жие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. подно̀жия, ср. Място, разположено в долната част на възвишение или на планина.

Грешни изписвания (1)

  • пудножие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-но-жие
членувано под-но-жи-е-то
мн.ч. под-но-жия
членувано под-но-жи-я-та