съставка

Речник на българския език

съста̀вка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. съста̀вки, ж. Това, което участва в състава на нещо; съставна част. Парфюмът има ароматни съставки.

Грешни изписвания (7)

  • саставка
  • саставкъ
  • састафка
  • састафкъ
  • съставкъ
  • състафка
  • състафкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. със-тав-ка
членувано със-тав-ка-та
мн.ч. със-тав-ки
членувано със-тав-ки-те
звателна форма