компонент

Речник на българския език

компонѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. компонѐнти, (два) компонѐнта, м. Съставна част. Лекарството има скъпи компоненти. Компоненти на композицията.

Грешни изписвания (3)

  • компунент
  • кумпонент
  • кумпунент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ком-по-нент
непълен член ком-по-нен-та
пълен член ком-по-нен-тът
мн.ч. ком-по-нен-ти
членувано ком-по-нен-ти-те
бройна форма ком-по-нен-та
звателна форма