част

Речник на българския език

част съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

частта̀, мн. ча̀сти, ж.
1. Къс, отделна единица от нещо цяло. Разделих ябълката на три части.
2. Съставен елемент на механизъм, организъм и др. Резервни части. Части на тялото.
3. Дял, подразделение на литературно, филмово, музикално или др. произведение. Концерт в три части.
4. Отделна войскова единица. Танкови части. Пехотни части.
5. Област от някаква дейност. Запознавам се с техническата част.
Части на речта.Спец. В граматиката — класове от думи, обединени по общо значение, граматически категории и синтактична функция.
Идеална част.Спец. В правото — дял от общ неделим имот.
Не е по моята част.Разг. Не ме засяга, не се отнася до мен.
Не съм по тая част.Разг. Не ми е присъщо някакво увлечение.
По тънката част съм.Разг. За мъж — задирям жените.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. част
членувано част-та
мн.ч. час-ти
членувано час-ти-те
звателна форма