резен

Речник на българския език

рѐзен — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. резени, (два) резена, м. Отрязан къс хляб, плод, сланина или др. (обикн. с плоска форма).

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • резин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-зен
непълен член ре-зе-на
пълен член ре-зе-нът
мн.ч. ре-зе-ни
членувано ре-зе-ни-те
бройна форма ре-зе-на
звателна форма —

Връзки