комат

Речник на българския език

кома̀т — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кома̀ти, (два) кома̀та, м. Разг. Голямо парче хляб. Вземам си да ям комат хляб и парче сирене.
същ. умал. кома̀тче, мн. кома̀тчета, ср.
• Награбвам/награбя комата. — Сдобивам се със служба, която носи облаги.
• За комат хляб. — Само за прехрана. Работи за комат хляб.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • кумат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-мат
непълен член ко-ма-та
пълен член ко-ма-тът
мн.ч. ко-ма-ти
членувано ко-ма-ти-те
бройна форма ко-ма-та
звателна форма —

Връзки