член

Речник на българския език

член съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

члѐнът, члѐна, мн. члѐнове, (два) члѐна, м.
1. Лице, което влиза в състава на общност или организация. Член на семейство. Член на правителството. Член на партия.
2. Една от съставните части на нещо цяло; елемент. Член на изречение. Неизвестен член на уравнение.
3. Остар. Обикн. мн. Крайник на тяло (на човек или животно).
4. Мъжки полов орган.
5. Част от текст на закон или друг документ, която има самостоятелно обозначение. Назначен съм на работа по член 68, временно.
6. Спец. В граматиката морфема, която означава определен, известен предмет. Определителен член. Кратък член. Член за женски род.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. член
непълен член чле-на
пълен член чле-нът
мн.ч. чле-но-ве
членувано чле-но-ве-те
бройна форма чле-на
звателна форма