клауза

Речник на българския език

кла̀уза съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кла̀узи, ж. Спец. В правото — положение в договор. В договора има и допълнителна клауза.

Грешни изписвания (3)

  • клаоза
  • клаозъ
  • клаузъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кла-у-за
членувано кла-у-за-та
мн.ч. кла-у-зи
членувано кла-у-зи-те
звателна форма