орган

Речник на българския език

о̀рган съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. о̀ргани, (два) о̀ргана, м.
1. Част от организъм с определена структура и функция. Зрителен орган.
2. Оръдие, средство. Телевизията е мощен орган за въздействие.
3. Държавно или обществено учреждение. Контролни органи.
4. Периодическо издание (вестник, списание и др.), което се поддържа от учреждение, партия, друга институция и представя техните интереси. Партиен орган. Орган на Народното събрание.



мн. о̀ргани, (два) о̀ргана, м. Голям клавишно-духов музикален инструмент, съставен от множество тръби, групирани по регистри.

Грешни изписвания (1)

  • оргън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ор-ган
непълен член ор-га-на
пълен член ор-га-нът
мн.ч. ор-га-ни
членувано ор-га-ни-те
бройна форма ор-га-на
звателна форма