вестник

Речник на българския език

вѐстник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. вѐстници, (два) вѐстника, м.
1. Периодично печатно издание, което излиза на големи листове хартия, за текуща информация.
2. Остар. Вестител. Царският вестник.

Грешни изписвания (3)

  • веснек
  • весник
  • вестнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вес-т-ник
непълен член вес-т-ни-ка
пълен член вес-т-ни-кът
мн.ч. вес-т-ни-ци
членувано вес-т-ни-ци-те
бройна форма вес-т-ни-ка
звателна форма