лист

лѝстът, лѝста, мн. лѝстове, (два) лѝста, м.
1. Тънък пласт, обикн. от хартия или метал с определена форма и размери. Лист хартия. Ламаринен лист. Меден лист.
2. Всяка една от съставните части на книга, тетрадка и под. Книгата има 200 листа.
3. Тънък пласт от тесто за баница или сладкиш.

• Анкетен лист. — Формуляр с въпроси за сведения на лице.
• Болничен лист.
1. Удостоверение за извиняване на отсъствия поради болест.
2. Формуляр със сведения за болния и анамнезата на болестта му при престой в болница.

същ. умал. лѝстче, мн. лѝстчета, ср.

лѝстът, лѝста, мн. листа̀ и лѝсти, (два) лѝста, м.
1. Орган при висшите растения, който представлява обикн. зелена пластинка като израстък в края на клонче или на стъбло и служи за фотосинтеза и дишане. Широки листа. Видоизменени листа са игличките или бодлите. Есенни листа. Жълти листа.
2. Всяко от венчелистчетата на цвят. Червените листа на лалето бяха окапали.
същ. умал. лѝстче, мн. лѝстчета, ср.

лѝстът, лѝста, мн. листа̀ и лѝсти, (два) лѝста, м.
1. Орган при висшите растения, който представлява обикн. зелена пластинка като израстък в края на клонче или на стъбло и служи за фотосинтеза и дишане. Широки листа. Видоизменени листа са игличките или бодлите. Есенни листа. Жълти листа.
2. Всяко от венчелистчетата на цвят. Червените листа на лалето бяха окапали.
същ. умал. лѝстче, мн. лѝстчета, ср.