плоча

Речник на българския език

пло̀ча съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пло̀чи, ж.
1. Плоскост от твърдо вещество. Бетонна плоча на къща.
2. Четириъгълен тънък камък, употребяван за покриви или за настилка на тротоари, пътеки и др. Къщата е покрита с плочи. Около къщата има пътека от плочи.
3. Диск със звуков запис за възпроизвеждане с грамофон. Грамофонна плоча.
4. Четириъгълна плоскост с паметен надпис. Паметна плоча.

Грешни изписвания (1)

  • плочъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пло-ча
членувано пло-ча-та
мн.ч. пло-чи
членувано пло-чи-те
звателна форма