плака

Речник на българския език

1. пла̀ка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пла̀ки, ж. Стъклена плоча за фотографски негатив.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • плакъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пла-ка
членувано пла-ка-та
мн.ч. пла-ки
членувано пла-ки-те
звателна форма —

2. плака — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

плака е производна форма на плача (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. плака — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

плака е производна форма на плача (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

Връзки