плочка

Речник на българския език

пло̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пло̀чки, ж.
1. Малки правоъгълни метални или дървени парчета. Плочки за домино. Метални плочки на ризница.
2. Малка керамична плоча за стенна облицовка или подова настилка.

Грешни изписвания (1)

  • плочкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плоч-ка
членувано плоч-ка-та
мн.ч. плоч-ки
членувано плоч-ки-те
звателна форма