хартия

Речник на българския език

хартѝя — съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. хартѝи, ж. Целулозен фабричен продукт на тънки листове, предназначен за писане, рисуване, амбалаж и др., както и всеки един от листовете. Амбалажна хартия.
същ. умал. хартѝйка, мн. хартѝйки, ж.
прил. хартѝен, хартѝена, хартѝено, мн. хартѝени. Хартиена опаковка.

Грешни изписвания (3)

  • хартиъ
  • хъртиъ
  • хъртия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хар-тия
членувано хар-ти-я-та
мн.ч. хар-тии
членувано хар-ти-и-те
звателна форма —

Връзки