бумага

Речник на българския език

бума̀га съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бума̀ги, ж. Пренебр. Обикн. мн. Канцеларски документи, преписки, книги.

Грешни изписвания (3)

  • бомага
  • бомагъ
  • бумагъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-ма-га
членувано бу-ма-га-та
мн.ч. бу-ма-ги
членувано бу-ма-ги-те
звателна форма