книга

мн. кнѝги, ж.
1. Печатно (или старинно ръкописно) произведение, състоящо се от свързани и подвързани листове с изписан текст. Чета книга. Купих си нова книга.
2. Литературно или научно съчинение, оформено като печатно произведение. Книгата “Под игото”. Книга със стихотворения.
3. Ръкопис на литературно или научно съчинение. Завърших книгата и я предадох за печат.
4. Голяма тетрадка, обикн. с разграфени страници, за водене на сметки, за решения, за описване на документи и др.
5. Разг. Учебник. Днес трябва да нося много книги на училище.
6. Остар. Хартия. Уви сиренето в дебела книга.
7. Спец. В анатомията — трети дял на стомаха у преживни животни.
8. Само мн. Ценни книжа. Днес книгите на тази банка не се продават.
същ. умал. кнѝжка, мн. кнѝжки, ж. • Настолна книга. Книга, която се чете непрекъснато. •Червена книга. Книга със сведения за редки и изчезващи растения и животни в света.
• Влизам в червената книга. — Обявяват ме за специална защита заради опасност от изчезването ми.