книжка

Речник на българския език

кнѝжка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кнѝжки, ж.
1. Малка книга (в 1 знач.). Купих си една криминална книжка.
2. Хартийка. Пред сградата имаше нахвърляни книжки.
3. Официален документ с вид на малка книга. Военна книжка. Студентска книжка.
4. Прен. Пренебр. Издадено съчинение без стойност. Цял ден чете любовни книжки. Издават си книжки за кандидат-студенти.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • книжкъ
  • книшка
  • книшкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. книж-ка
членувано книж-ка-та
мн.ч. книж-ки
членувано книж-ки-те
звателна форма