том

Речник на българския език

том съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

то̀мът, то̀ма, мн. то̀мове, (два) то̀ма, м.
1. Отделна книга от съчинение, издадено в няколко книги. История в три тома. Първи том на поредицата.
2. Изобщо издадена книга. Романът представлява голям том от 500 страници.
3. Всеки екземпляр на книга като част от книжно имущество. Колко тома книги има библиотеката?
същ. умал. то̀мче, мн. то̀мчета, ср.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. том
непълен член то-ма
пълен член то-мът
мн.ч. то-мо-ве
членувано то-мо-ве-те
бройна форма то-ма
звателна форма