свитък

Речник на българския език

свѝтък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. свитъци, (два) свитъка, м.
1. Навит на руло дълъг лист хартия (или друг материал), върху който е написан текст. Свитъкът беше запечатан с восъчен печат.
2. Самостоятелна малка част от по-голямо произведение; свезка. Речникът излиза на свитъци.

Грешни изписвания (1)

  • свитак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сви-тък
непълен член сви-тъ-ка
пълен член сви-тъ-кът
мн.ч. сви-тъ-ци
членувано сви-тъ-ци-те
бройна форма сви-тъ-ка
звателна форма