тефтер

Речник на българския език

тефтѐр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тефтѐри, (два) тефтѐра, м.
1. Остар. Голяма подвързана тетрадка на търговец за записване на сметки и др.; сметководна книга. Търговски тефтер.
2. Тефтерче.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • тифтер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. теф-тер
непълен член теф-те-ра
пълен член теф-те-рът
мн.ч. теф-те-ри
членувано теф-те-ри-те
бройна форма теф-те-ра
звателна форма