блок

Речник на българския език

блок съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

бло̀кът, бло̀ка, мн. бло̀кове, (два) бло̀ка, м.
1. Грамаден къс от нещо много твърдо. Гранитен блок. Леден блок.
2. Голяма многоетажна постройка; корпус, сграда, дом. Жилищен блок.
3. Обширна обработваема земна площ. Земята е разделена на блокове.
4. Част от съоръжение, механизъм, която представлява отделна система с обща функция или предназначение. Санитарен блок. Кухненски блок.
5. Политическо или военно обединение за постигане на общи цели.
6. Вид тетрадка с листове за рисуване.
същ. умал. бло̀кче, мн. бло̀кчета, ср. (в 1, 2, 3 и 5 знач.).
прил. бло̀ков, бло̀кова, бло̀ково, мн. бло̀кови.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. блок
непълен член бло-ка
пълен член бло-кът
мн.ч. бло-ко-ве
членувано бло-ко-ве-те
бройна форма бло-ка
звателна форма