кюлче

Речник на българския език

кюлчѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. кюлчѐта, ср. Къс от излят метал, приготвен за пренасяне и др. като суровина. Злато на кюлчета.

Грешни изписвания (2)

  • кйолче
  • кйулче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кюл-че
членувано кюл-че-то
мн.ч. кюл-че-та
членувано кюл-че-та-та