шума

Речник на българския език

1. шу̀ма — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Съвкупност от листа на широколистни дървета. Зелена шума.
2. Отсечени клонки с такива листа за храна на добитък. Карам шума.
• Хващам шумата. — Разг. Забягвам, укривам се в планината.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • шумъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шу-ма
членувано шу-ма-та
мн.ч. шу-ми
членувано шу-ми-те
звателна форма —

2. Шу̀ма — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Шумъ

3. шума — ед. ч. непълен член

шума е производна форма на шум (ед. ч. непълен член).

4. шума — бройна форма

шума е производна форма на шум (бройна форма).

Връзки