проводник

Речник на българския език

прово̀дник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. проводници,(два) проводника, м.
1. Тяло, което пропуска през себе си електричество, топлина и др. Металите са добри проводници.
2. Метална нишка, която прекарва, провежда електричество от едно място на друго; жица.
3. Прен. Човек, който застъпва и разпространява определени идеи.

Грешни изписвания (3)

  • проводнек
  • пруводнек
  • пруводник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-вод-ник
непълен член про-вод-ни-ка
пълен член про-вод-ни-кът
мн.ч. про-вод-ни-ци
членувано про-вод-ни-ци-те
бройна форма про-вод-ни-ка
звателна форма