изпълнѝтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
изпълнѝтелят, изпълнѝтеля, мн. изпълнѝтели, м.
1. Лице, което изпълнява възложени му от друг действия, задачи. Аз съм само изпълнител на тези нареждания.
2. Лице, което пресъздава произведение на изкуството пред публика.
• Изпълнител на завещание. — Лице, избрано от завещателя, което се грижи за изпълнение на завещанието.
1. Лице, което изпълнява възложени му от друг действия, задачи. Аз съм само изпълнител на тези нареждания.
2. Лице, което пресъздава произведение на изкуството пред публика.
• Изпълнител на завещание. — Лице, избрано от завещателя, което се грижи за изпълнение на завещанието.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- езпалнител
- езпалнитил
- езпълнител
- езпълнитил
- еспалнител
- еспалнитил
- еспълнител
- еспълнитил
- изпалнител
- изпалнитил
- изпълнитил
- испалнител
- испалнитил
- испълнител
- испълнитил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | из-пъл-ни-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | из-пъл-ни-те-ля | |
| пълен член | из-пъл-ни-те-лят | |
| мн.ч. | из-пъл-ни-те-ли | |
| членувано | из-пъл-ни-те-ли-те | |
| бройна форма | из-пъл-ни-те-ли | |
| звателна форма | из-пъл-ни-те-лю | |