извършѝтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
извършѝтелят, извършѝтеля, мн. извършѝтели, м. Лице, което извършва нещо. Извършител на убийството.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- езваршител
- езваршитил
- езвършител
- езвършитил
- изваршител
- изваршитил
- извършитил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | из-вър-ши-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | из-вър-ши-те-ля | |
| пълен член | из-вър-ши-те-лят | |
| мн.ч. | из-вър-ши-те-ли | |
| членувано | из-вър-ши-те-ли-те | |
| бройна форма | из-вър-ши-те-ли | |
| звателна форма | из-вър-ши-те-лю | |