оръдие

Речник на българския език

оръ̀дие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. оръ̀дия, ср.
1. Техническо приспособление или уред, с който се извършва работа. Оръдие на труда.
2. Прен. Средство за постигане на цел. Той е оръдие в ръцете им.
3. Голямо огнестрелно оръжие; топ. Самоходно оръдие.

Грешни изписвания (1)

  • уръдие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оръ-дие
членувано оръ-ди-е-то
мн.ч. оръ-дия
членувано оръ-ди-я-та