уред

Речник на българския език

у̀ред съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. у̀реди, (два) у̀реда, м.
1. Механизъм, приспособление за извършване на работа. Електрически домакински уреди. Измервателен уред.
2. Инструмент, прибор, оръдие. Уред за отваряне на бутилки.

Грешни изписвания (2)

  • урет
  • урит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уред
непълен член уре-да
пълен член уре-дът
мн.ч. уре-ди
членувано уре-ди-те
бройна форма уре-да
звателна форма