приспособление

Речник на българския език

приспособлѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. приспособления, ср. Предмет, устройство, механизъм, с помощта на който се извършва определена дейност; прибор, уред и др. Приспособление за гладене.

Грешни изписвания (7)

  • преспособление
  • преспосубление
  • преспусобление
  • преспусубление
  • приспосубление
  • приспусобление
  • приспусубление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прис-по-соб-ле-ние
членувано прис-по-соб-ле-ни-е-то
мн.ч. прис-по-соб-ле-ния
членувано прис-по-соб-ле-ни-я-та