принадлѐжност
—
съществително име, женски род
(тип 49)
Значение
принадлежността, мн. принадлежности, ж.
1. Само ед. Собственост. Книгата е принадлежност на библиотеката.
2. Обикн. мн. Нещо, което е предназначено за определена дейност или е съставна част на друго. Принадлежности за чертане.
3. Само ед. Влизане в членския състав на нещо. Партийна принадлежност.
1. Само ед. Собственост. Книгата е принадлежност на библиотеката.
2. Обикн. мн. Нещо, което е предназначено за определена дейност или е съставна част на друго. Принадлежности за чертане.
3. Само ед. Влизане в членския състав на нещо. Партийна принадлежност.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- пренадлежност
- пренадлежнуст
- пренъдлежност
- пренъдлежнуст
- принадлежнуст
- принъдлежност
- принъдлежнуст
- пренадлежнос
- пренадлежнус
- пренъдлежнос
- пренъдлежнус
- принадлежнос
- принадлежнус
- принъдлежнос
- принъдлежнус
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | при-над-леж-ност | |
|---|---|---|
| членувано | при-над-леж-ност-та | |
| мн.ч. | при-над-леж-нос-ти | |
| членувано | при-над-леж-нос-ти-те | |
| звателна форма | — | |