атрибут

Речник на българския език

атрибу̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. атрибу̀ти, (два) атрибу̀та, м.
1. Характерен белег, свойство, качество, черта на човек или предмет.
2. Спец. В езикознанието — определение.
прил. атрибутѝвен, атрибутѝвна, атрибутѝвно, мн. атрибутѝвни (във 2 знач.). Атрибутивна функция.

Грешни изписвания (3)

  • атребут
  • ътребут
  • ътрибут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ат-ри-бут
непълен член ат-ри-бу-та
пълен член ат-ри-бу-тът
мн.ч. ат-ри-бу-ти
членувано ат-ри-бу-ти-те
бройна форма ат-ри-бу-та
звателна форма