атрибутѝвен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
вж. атрибу̀т
Грешни изписвания (15)
- атреботивен
- атреботивин
- атребутивен
- атребутивин
- атриботивен
- атриботивин
- атрибутивин
- ътреботивен
- ътреботивин
- ътребутивен
- ътребутивин
- ътриботивен
- ътриботивин
- ътрибутивен
- ътрибутивин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ат-ри-бу-ти-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ат-ри-бу-тив-ния | ||
| пълен член | ат-ри-бу-тив-ни-ят | ||
| ж. р. | ат-ри-бу-тив-на | ||
| членувано | ат-ри-бу-тив-на-та | ||
| ср. р. | ат-ри-бу-тив-но | ||
| членувано | ат-ри-бу-тив-но-то | ||
| мн. ч. | ат-ри-бу-тив-ни | ||
| членувано | ат-ри-бу-тив-ни-те | ||