притежание

Речник на българския език

притежа̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Собственост.

Грешни изписвания (3)

  • претежание
  • претижание
  • притижание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-те-жа-ние
членувано при-те-жа-ни-е-то
мн.ч. при-те-жа-ния
членувано при-те-жа-ни-я-та