со̀бственост
—
съществително име, женски род
(тип 49)
Значение
собствеността, само ед., ж.
1. Това, което е притежание, владение на някого — имот, вещи, пари. Къщата е моя собственост. Частна собственост. Лична собственост. Собственост на обществото.
2. Право на притежание. Нямам собственост над къщата. Водя дело за собственост. Получавам собственост над наследство.
1. Това, което е притежание, владение на някого — имот, вещи, пари. Къщата е моя собственост. Частна собственост. Лична собственост. Собственост на обществото.
2. Право на притежание. Нямам собственост над къщата. Водя дело за собственост. Получавам собственост над наследство.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- собственуст
- собствиност
- собствинуст
- собственос
- собственус
- собствинос
- собствинус
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | соб-с-тве-ност | |
|---|---|---|
| членувано | соб-с-тве-ност-та | |
| мн.ч. | соб-с-тве-нос-ти | |
| членувано | соб-с-тве-нос-ти-те | |
| звателна форма | — | |